Улици в Стара Загора (част 2)

Стефан Кисов

Роден 12.12.1849 г.
Умира 24.11.1915 г.
Полковник Стефан Иванов Кисов е български военен деец. Роден в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници.Завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.).По време на Руско-турската освободителна война участва в българското опълчение, като командир на рота в III Опълченска дружина. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в Стара Загора и Шипка. Кисов е един от спасителите на Смарското знаме.Участва в Сръбско-българската война като командир на II Струмски пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник и Пирот.След края на войната става командир на I пехотна Софийска бригада. Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.

Уилям Гладстон
(William Gladstone)
Уилям Гладстон
(на английски: William Gladstone) е британски политически и държавен деец, роден е на 29 декември 1809 в Ливърпул.

Един от идеолозите на Либералната партия. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания (1868–1874, 1880–1885, 1886 и 1892–1894). Известен е с дългогодишното си политическо съперничество с лидера на консерваторите Бенджамин Дизраели.

Гладстон е крупен инвеститор в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи - Русе-Варна (1866). Според някои източници той бил управител на компанията.

След Априлското въстание надига глас против жестокото му потушаване и издава брошура, в която осъжда зверствата на Османската империя.


Петър Алабин
Роден 26.08.1824
Умира 10.05.1896

Петър Владимирович Алабин е роден на 29 авг. 1824 г. в Подолск. Московска губерния.Завършва Белостокската гимназия и Петербургското търговско училище.От 1843 г. до 1853 г. служи в Тулския егерски полк. Участва в Кримската война. От 1866 до 1876 г. е управител на Самарската палата на държавни имоти. Член е на Думата (Градски съвет) на Самара и е инициатор на връчване на Самарското знаме на българското опалчение.Пълномщник е на руския червен кръст в Румъния и главен представител на Московския славянски комитет в България.След Освобождението е първият граждански губернатор на София. Заедно с проф.Марин Дринов основава публичната библиотека в столицата (днес Народна билблиотека “Св.Св.Кирил и Методий”).Като представител на славянските дружества дарява средства за построяването на паметника на Васил Левски в София,за приютите в Търново и Ловеч,за възстановяване на училища и църкви в Стара Загора.Написва мемоарни съчинения.Умира на 10 май 1896 г. в Самара,Русия.

Генерал Йосиф Гурко
Роден 16.07.1828 г,
Умира 05.01.1901 г.
Граф Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко е руски офицер (генерал-фелдмаршал), проявил се по време на Руско-турската война (1877–1878).

Йосиф Гурко е от дворянски белоруски произход. Той се обучава в Императорския пажески корпус и постъпва на служба при хусарите в Императорската гвардия като подлейтенант (1846). По-късно става капитан (1857), адютант на императора (1860), полковник (1861), командващ Четвърти хусарски Мариуполски полк (1866) и генерал-майор в императорската свита (1867). След това командва гренадирски полк, а от 1873 - бригада във Втора дивизия на гвардейската кавалерия.

Въпреки че участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война от 1877-1878. Той командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина и превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград.

След прехвърлянето на османски подкрепления, водени от Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва на север от Стара планина. През октомври 1877 е назначен за командващ кавалерията на съюзниците, превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Той ръководи превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важният град Орхание (днес Ботевград.

След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко ръководи тежкия зимен преход през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.

Радко Димитриев

Роден 1859 г.
Умира 1919 г.
Радко Русков Димитриев е български офицер, който на два пъти преминава на руска служба. В Българската армия достига чин генерал-лейтенант, а в руската - генерал-аншеф. По време на Руско-турската война 1877–1878 е зачислен като преводач в Уляновския полк на 2-ра гвардейската дивизия на Руската армия.


Сформиране на Българското опълчение

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877—1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р.А. Фадеев, и е подкрепена от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д.А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н.Г. Столетов.

Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 батальона под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната батальонът е прекръстен на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка
Опълчението достига 10 000 души.

Действия на Опълчението по време на Руско-турската война Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По-късно обаче дружините са причислени към отряда на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново. На тях Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.


Първа част



Автор: Елжана и Йовка XI ж