Самарското знаме – символът на една победа

След петвековно робство българският народ успява макар и с чужда помощ да строши омразните окови. До ден днешен помним имената на героите, жертвали живота си пред олтара на свободата, безпримерната им храброст и смелите им подвизи. Но помним и почитаме още нещо – един на пръв поглед пасивен, неодушевен предмет, превърнал се в символ на победоносната борба, изящно изрисувано парче плат, окъпано в кръв, пронизано от куршумите, но спасено, съществуващо, достатъчно силно за да извика жестокия спомен за онези времена на смърт и на слава в съзнанието на всеки българин – Самарското знаме.

Безспорно Самарското знаме е един от най-важните символи на Българската армия, не само защото е първото бойно знаме на новата, възродена България, но и заради традицията, българите макар и със сетни сили успешно да защитават бойните си знамена, чието начало поставя поставя. Символиката, използвана при изработването му и ритуалът, с който то е в...   [чети още]

Хенрик Ибсен: 'Единственото, което ценя в свободата, е...

Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода; притежанието не ме интересува.
Хенрик Ибсен

Най-сладко за нас е това, което сами сме си сnечелили, извоювали, за което с труд и воля сме се борили. Свободата не се различава в това отношение. Щастливи сме да я nритeжаваме, но още nо-щастливи сме, когато знаем, че тя ни nринадлeжи благодарение на нашите собствени усилия.

Борбата за свобода е една възвишена кауза. Имeннo затова в историята са оставили отnечатък много хopa, мечтали за нея и посветили живота си, за да я имат. Волята, желанието, cтpeмeжът им са доказали човешката борбеност и са ги направили пример за достойно поведение.

Всеки има право да бъде свободен. Свободата - като възвишена човешка ценност означава и отговорност. Всеки ден ние се борим със света около нас, борим се, за да съществуваме, да кажем, че сме дост...   [чети още]

Oтчуждението - една модерна форма на несвобода

Историята на човечеството, както и развитието на отделния човек мотат да бъдат схващани като стремеж към свобода или поне към еманципиране спрямо външни "поробители". Такива „поробители" са авторитети (родители), потисници (политически), ограничения под формата на религиозни вярвания и морални норми. В последно време се опитваме да преодолеем и естествените ограничения на природните дадености и природата на човека. Вече освободени, ние добиваме достатъчно самочувствие, че да поправяме света и човека с вярата, че това ще му донесе повече щастие. Изчисляваме перфектната усмивка, освобождаваме се от фактора човек чрез механизиране на труда, а и не само. Някой може би е останал с впечатлението, че човекът поема задачите на всички боrове от миналото и става творец във все по - пьлен смисъл. Но не - грешка човешка - пропуснали сме човека! Цялата еманципация спрямо външната реалност върви ръка за ръка с отдалечаване от фундаменталните ...   [чети още]

Махнете другия портрет

Националните митове са „огледало” – необходими прагове по пътя ни, „мерило”, чрез което „претегляме” нашата нравственост и духовност. Имаме мартиролози, които слагаме в светлината на прожекторите на определени дати и места, но винаги ме е озадачавал фактът – защо честваме гибелта на Апостола? Датата 19 февруари е знак не само на великата жертва, българския Великден и страстите български, но и на робския инстинкт на тълпата и обезумяването на палачите.
Драматизмът на времето, последната четвърт на деветнадесети век, разполовява и всяко събитие, личност, оценки за нея, наследство. Как да съдим личност, „излязла из цели векове страдания” (Иван Вазов) ние, които стоим в подножието й? Гледайки се чрез нея, разбираме какви сме – потомци или племе.

Всички знаем – Левски е мит още приживе. За българи, за врагове, турци и туркофили. Затова след залавянето му през декември 1872 година до Къкринското ханче, властта е побър...   [чети още]

За свободния и другите са свободни (есе)

Възможно ли е думата “затвор”да бъде срещната в един свободен свят?

Свободата е най-великото нещо на света, но още по-велико е човек да е свободен.

Неотдавна срещнах един човек. По-скоро той ме срещна, тъй като той започна разговора с мен, а след това аз продължих същия този разговор със себе си. Въпросният човек ме спря в една от най-приятните улички на моя свят и внезапно ме попита дали съм свободен. Отговорът беше НЕ, исках да е ДА, но отговорих НЕЗНАМ. Тогава неизненадан човект ми каза, че за свободния и другите са свободни и продължи по пътя си. Постоях замислен 2-3 минути и тогава ми хрумна нещо. Извадих малката книжка, която носех в джоба си, огледнах снимката на първата страница и установих,че човекът, който току що бях срещнал, е авторът.

Та оттогава до ден днешен ме е яд, че не се усетих по-рано, че разговарям с Хегел, но мисля, че всъщност така трябваше да се случи, защото поразгов...   [чети още]

Монтен: 'Привичка на роба и страхливеца...'

"Привичка на роба и страхливеца е да се крие под маска и да не смее да се покаже такъв какъвто е."

Жан Пол Сартр казва: "Човек избира само себе си". Валидна ли е обаче тази мисъл, изказана преди повече от половин век и за света, в който живеем сега - един свят на прикритост и злоба, на апатия към другия, в който човешката личност е скована от малодушие, а конформизмът е основна ценност? Възможно ли е в една такава действителност, човек смело да следва избора си и да живее достойно, според разбиранията си?

Аз заявявам, че не само е възможно, но е и задължително. Човек в никакъв случай и при никакви обстоятелства не бива да прави компромис със себе си, още по-малко с нещата, в които вярва. Абсурдна е привичката на роба - да не използва съществуването си за изпълнение на своите желания и душевни търсения, а да живее за другите Той не се развива, защото съзнанието му е прекалено заето да се страхува, мис...   [чети още]

Монтен: 'Привичка на роба и страхливеца...'

Привичка на роба и страхливеца е да се крие под маска и да не смее да се покаже, такъв какъвто е.

Във века на демокрацията, на изключителната толерантност и утопичните идеи за равни права между хората, ние сме поробени. Живеем в морално робство - медията и пропагандата са наши узорпатори и ние сме войни сред слепите редицина апатичността.

Страхливецът и робът, в модерната им форма, имат оргомно сходство - човечеството олицетворява и двете понятия. Живеем в неотменна зависимост от средата, от обществените нагласи, от всеобщото. Само с частица от масата, само с неврон във мозъка, ние сме роби на времето си и страхливци пред непознатото. Не смеем да покажем същността, различността си, защото тя ще ни убие. Миналото е сигурност, настоящето - борба, а бъдещето - пагубна реалност. Крием очите си зад хиляди маски - ние сме социални хамелеони, опитващи се да продолеят прекалената пъстрота на света и да се из...   [чети още]

'Човек е осъден да бъде свободен' (Жан Пол Сартр)

Екзистенциалистът Сартр, който отрича възможността, че бог съществува и затова неговите виждания са по-мрачни, разглежда проблема за абсолютната свобода и за избора на личността. Той пише: "Човек е осъден да бъде свободен". Осъден е, защото не се е сътворил сам, и въпреки това е, свободен. Защото веднъж появил се на този свят, той е отговорен за всичко, което извършва.

Хората се стремят към свобода и всеки иска да я получи. Тя е не само висша ценност, тя дава право на избор и в нея се съдържа отговорността за реализацията на човека. Свободата е не само факт, тя осмисля нашето съществуване, тя трябва да се защити и изстрада, както в историята, така и в личния живот на всеки човек.

Ние сме свободни индивиди и свободата през целия ни живот ни е проклела да взимаме решения. Изборът е функция на цялото човешко същество. Не съществуват вечни ценности или норми, с които да се съобразяваме. Ето защо всеки прави св...   [чети още]